През 1972 година, край Варна, при изкоп на ров за кабел багеристът Райчо Маринов изравя жълти метални плочки. Държи ги в багера няколко дни, в кутия от обувки, без да подозира, че находката му ще промени представите за историята на света. Така, след около 7 000 години покой, погребаното златно съкровище излиза на бял свят.

Намерени са 3 000 златни предмети - повече от цялото праисторическо злато от тази епоха, открито по света. Намерено е не в Месопотамия или Египет, а в Североизточна България, край Варна. Новината взривява международната научна общност и се превръща в археологическата сензация на 20 век - в България, във Варненския халколитен некропол, е открито най-старото в света обработено злато от епохата на халколита.

Първият му изследовател е археологът Иван Иванов, наречен „Златният“. Най-богатият гроб е № 43, със скелет на владетел - вожд, цар или жрец. Мъж на около 45 години, с висок за епохата ръст от 170 см. и атлетично телосложение. Погребан е ритуално 1 000 - 2 000 години по-рано от египетските фараони.

Мистериозната цивилизацията е наречена „Култура Варна“ - първата цивилизация на европейския континент, хилядолетие и половина по-стара от гръцката. Варненската цивилизация е обитавала днешните български земи. Има голяма вероятност обитателите ѝ да са предпотопни, библейски хора. Кои са те? Физическата здравина и симетрия на пропорциите говори за красота, дълголетие и сила на тази човешка раса. И както всички цивилизации, навярно и те били погубени от бедствия и катаклизми. В четвъртото хилядолетие преди новата ера този свят изчезва.

Една от големите загадки в праисторията на Балканския полуостров е настъпилият Хиатус – пауза, дупка във времето, когато животът внезапно спира и всички следи от човешка дейност изчезват. Няма обяснение защо това се е случило, нито защо 1000 години по-късно, в началото на бронзовата епоха, животът отново се завърнал.