Акцент в проповедта:
Всеки иска да бъде обичан, независимо дали признава тази своя нужда или не. Това е заложено в същността на човека и се проявява в неговите действия, мечти, избори и т.н. Един от абсурдите на съвремието ни е свързан с факта, че независимо от жаждата за любов, като че ли омразата властва в хорските отношения. Това наблюдение обаче е противоречиво само на пръв поглед, защото знаем, че омразата е контрапункт на любовта. Тя е нейният негатив, който е резултат от охладняването на любовта. Ето защо, днес, повече от всякога се нуждаем да разбираме любовта – защото по този начин ще можем по-лесно да я практикуваме. А практикуването на истинската любов е единствената ефективна превенция срещу охладняването.

Как обаче можем да разберем любовта? Нали тя е невидима? Къде можем да я съзрем, за да сложим начало на процеса по опознаването ѝ? Може би най-логично е да потърсим къде се проявява нейното най-изразително действие. Да намерим кое е делото, което най-силно я разкрива. И ето, че погледът ни се отправя към единствената възможна посока. Към кръстната смърт на Господа.

Изведнъж започваме да установяваме, че любовта не е абстрактно понятие, а едно съвсем разбираемо откровение. През призмата на кръстната смърт на Божия Син, разглеждайки отблизо изследвания предмет в 1 Коринтяни 13 глава, започваме да виждаме следните шокиращи истини: ако не се стремим да действаме в съответствие с откровението за видимата проява на любовта – кръстната смърт на Господа, ние можем да говорим възвишени религиозни слова, но те в крайна сметка ще кънтят на кухо; ако притежаваме дарби, или знание на тайни, или се движим в чудодейна вяра, но всички тези наши дейности не са съпътствани с видимата проява на любовта – в крайна сметка нямаме стойност; ако нашите щедрост и саможертви са без откровение, което разкрива видимата проява на любовта – страданието на Христос на кръста, и не ни мотивират да се стремим да виждаме и действаме в съответствие с това откровение, ние нямаме никаква полза.

В същото време, в жертвата на Господа откриваме колко дълго Той търпи; докосваме се до Неговата милост; узнаваме и как понася върху себе си греховете на завистта и гордостта; виждаме как безобразието (несправедливостта), егоцентризма, раздразнението, злото се стоварват върху Него; разпознаваме… разпознаваме видимата проява на любовта.

Същата любов, която ни мотивира да я споделяме с другите. Да им посочваме кръста на Господа и да обявяваме Неговото възкресение, за да може да се спасят. Защото именно в това се изразява вечната любов. Любовта, която остава. Истинската любов.

За да подкрепите финансово служението на ХМЦ – Видин, посетете: www.cmcvid.wordpress.com