*Най-големият до този момент тракийски речник от над 650 думи е предствен в труда Древните корени на Българския език - Тракийски речник. Предлага се от Изд. Атеа https://ateabooks.com/world-history-s...

*Времето е в състояние да промени много неща. Без съмнение едно от тях е езика. Колкото и консервативна да е една реч тя не може да остане същата вечно.Съвсем естествено е, че езика на нашите предци съдържа думи и изрази, които днес имат особено звучене. Старобългарските потьпѣга, тачай, нута, ныръ, бридъкъ и т.н. отговарят на съвременните – разведена жена, по-лош, добитък, кула, остър. Старобългарският израз – О одежди чъто сѧ печете? се превежда като – Защо се грижите за облеклото? Колкото и странно да звучат тези думи и изрази, те са си наши.

*Разбира се не всичко се променя. Запазват се не само основни думи, но и граматически особености. Лингвистите знаят това много добре. Дали е с умисъл, или не, не зная, но в сравнителните тракийски речници, някои изследователи често пропускат основни тракийски думи имащи перфектни български еквиваленти. Като пример могат да се дадат: вода-вода, бара-бара (рекичка), дебре-дебри, листе-листи, вир-вир, суу –сух, темен-тъмен, коза-коза, волинт-воленте (вол), зайкус-заек, орол-орел, елейн-елен, зелкия-зелка, вит-ведь (знание), видето – видетъ (видя, виждам).

*В тракийския се забелязват абсолютно същите диалектни особености както и в българския. Както отбеляза Вл. Георгиев ( Въпроси на българската етимология, стр.115) колебанието между а (я) от една страна и е ( ие) от друга е засвидетелствано не само в Античността ( в езика на траките), но и в съвременния български език. Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.

Отново Вл. Георгиев отбеляза, че в късния тракийски гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти зилен -зелен ( Διντιπορις –Δεντουπορις ). В тракийските диалекти забелязваме варианти КЕТРИ, КЕТРЕ отговарящи на старобългарските ЧЕТИРИ, ЧЕТЫРЕ. Щом особеностите на тракийските диалекти са типични и за българския, това означава, че тракийския не е изчезвал изобщо, напротив – развил се е и днес е познат под името български.

*Тракийската умалителна наставка ИНТ ( волинт, перинт...) е определена от В. Георгиев и И. Дуриданов като идентична на старобългарската ѦТЕ. Тя се среща в старобългарски думи като волѧте, ослѧте, козлѧте.

*Интересно е, че тази частица се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други, т.е. тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани преди хилядолетия от нашите деди траките.

Tumbnail https://www.grieksegids.nl/fotos/over...

#тракийскиезик
#орфей
#залмоксис
#спартак
#ситалк
#декебал
#българскиезик
#граматика
#падежи
#аналитичен
#коринт
#гърция
#тракия
#мизия
#янтра
#етър
#античност
#древност
#минало
#писменост
#старобългарски
#диалекти
#наречия
#падежи
#умалителначастица
#речник
#тракийскиречник
#фонетика
#лексика
#граматика
#реч
#римляни
#византийци
#ранносредновековие
#безпадежен
#духовничество
#местоимения
#глоси