Когато вниманието ни е насоче­но към другите, към желанието да ги освободим от нещас­тието им - това е състрадание. Само след като осъзнаем своето собствено състояние на страдание и развием жела­нието да се освободим от него, можем да изпитваме дъл­боко осмисленото желание да освободим другите от тях­ното нещастие. Но първо трябва да се посветим на това да се освободим от блатото на цикличното съществуване, пре­ди да станем способни на истинско състрадание.
Преди да отхвърлим цикличното съществуване, ние първо трябва да осъзнаем, че всички ние неминуемо ще умрем. Ние се раждаме със зародиша на собствената си смърт. От мига на раждането ние се приближаваме към
тази неизбежна гибел.
Трябва да мислим и над това, че часът на нашата смърт е несигурен. Смъртта не ни изчак­ва да подредим живота си. Тя поразява без предупрежде­ние. В мига на смъртта ни приятелите, семейството и скъ­поценното имущество, които така добросъвестно сме съ­бирали през живота си, губят стойността си. Дори това скъ­поценно тяло, съдът, в който сме прекарали този свой жи­вот, вече е ненужно. Подобни мисли ни помагат да нама­лим прекомерната си загриженост към настоящия ни жи­вот.
Те също така полагат основите на едно състрадателно разбиране, че и на другите им е трудно да изоставят свои­те егоцентрични тревоги.

Извършвани убийства в предишни животи предопределя кра­тък живот и много болести. То също води до склонност
към убиване, като така ни предопределя още страдания в бъдещи животи.
По подобен начин кражбата предопределя на човек да не му достигат средства и да става жертва на обири.
Сексуалните недобродетели като прелюбодейство означават, че в бъдещето твоята компания няма да заслу­жава доверие и ще страдаш от изневяра и предателства.
Това са част от ефектите на трите недобродетелни постъп­ки, които извършваме с телата си.
Сред четирите недобродетелни постъпки на речта лъ­жата води до живот, в който другите ще говорят лошо за теб.
Лъжата също така предопределя склонност да лъжеш и в следващи животи, както и вероятността да те лъжат и да не ти вярват, когато говориш истината. Бъдещите жи­тейски последствия от разколната реч включват самота и склонност да вредиш на чуждите животи. Острите думи спечелват злоупотреба от страна на другите и водят до гневна нагласа.
Празните клюки карат другите да не те слу­шат, а самия теб да говориш непрестанно.

Когато преценим дадена постъпка, за да разберем дали е морална или духовна, нашият критерий трябва да бъде
качеството на нашата мотивация.
Когато някой умишлено вземе решение да не краде, мотивиран само от страха да
не бъде хванат и наказан от закона, съмнително е дали взе­мането на това решение е морална постъпка, тъй като моралните съображения не са диктували неговия избор.
В друг пример решението да не се краде може да бъде мотивирано от страх от общественото мнение:
„Какво ще си помислят моите приятели и съседи? Всички ще ме пре­зират. Ще бъда отхвърлен от обществото.“
Макар че дейс­твието да вземеш решението е положително, отново е съм­нително дали то е морално.
Същото решение обаче може да се вземе и с мисълта:
„Ако крада, аз действам против Божия закон.“ Някой друг може да си помисли: „Кражбата е недобродетелна; тя кара
другите да страдат.“
Когато някой се мотивира от подоб­ни съображения, решението е морално или етично; освен това е духовно.

При практикуването на доктрината на Буда, ако решаващото съображение при избягването на недобродетелно действие е това, че то ще попречи да пос­тигнеш състояние отвъд болката, то то се смята за морал­на постъпка.
/Далай Лама/